Skoči na glavni sadržaj

Izvorni znanstveni članak

https://doi.org/10.5513/JCEA01/20.3.2231

Cравнителна оценка на ди- и тетраплоидна генплазма от червена детелина при равнинните условия на Северна България

Galina Naydenova ; Experimental Station on Soybean, 61 “Ruski” Str., Pavlikeni 5200, Bulgaria
Viliana Vasileva ; Institute of Forage Crops, 89 "General Vladimir Vazov" Str., Pleven 5800, Bulgaria


Puni tekst: engleski pdf 366 Kb

str. 919-927

preuzimanja: 387

citiraj


Sažetak

От първа до трета вегетация в полски експеримент, изведен в Опитна станция по соята – Павликени, бяха наблюдавани 12 образеца червена детелина. В това число бяха включени двата български диплоидни сорта Ника 11 и София 52, четири местни диворастящи популации, както и следните шест тетраплоидни сорта: Kvarta, Astur, Carbo, Elanus, Fregata и Larus. Сорт Ника 11 е използван като стандарт. Целта на настоящото изследване е да се определи ефекта на нивото на плоидност на сортовете, както и ефекта на адаптивната изменчивост на местните популации върху фуражната продуктивност и дълготрайност на използване на тревостоите в агроекологичен район с по-ниска лятна влагоосигуреност за червената детелина. Най-висока обща продуктивност на суха фуражна маса е наблюдавана за българските диплоидни сортове София 52 и Ника 11, както и за тетраплоидите Кварта и Астур. Продуктивността на посочените тетраплоидни сортове много силно варира в зависимост от подрастта, сезона и възрастта на растенията. Според получените сравнителни данни за продуктивност по подрасти и години, тетраплоидната генплазма има по-силно адаптационно ограничение към водно-дефицитен стрес спрямо диплоидната. При лятно засушаване, типично за равнинните условия на Северна България, тетраплоидните сортове не подрастват и не компенсират ограничения си вегетативен растеж, въпреки отличната обезпеченост с влага през късното лято, както и през пролетта на следващата вегетация. Местната диворастяща генплазма от вида се характеризира с бързо развитие и по-нисък добив на свежа и суха фуражна маса в сравнение с диплоидния стандарт Ника 11 при отрастване/подрастване в условия на оптимална влажност. За две от популациите е отчетена сравнително висока продуктивност при лятно подрастване и те могат да бъдат използвани за отбор на растения с генотипна ценност в селекцията ни за специфична адаптация на културата към сухи условия. Отчетените в настоящия експеримент изразени разлики в генотипната реакция по продуктивност при условия на засушаване дават основание да се счита, че на проучваното абиотично ограничение може успешно да бъде отговорено чрез генотипния фактор.

Ključne riječi

червена детелина; диплоиди; добив; популации; сортове; сухоустойчивост; тетраплоиди

Hrčak ID:

225154

URI

https://hrcak.srce.hr/225154

Datum izdavanja:

10.9.2019.

Podaci na drugim jezicima: engleski

Posjeta: 1.007 *