Izvorni znanstveni članak
https://doi.org/10.31745/s.68.3
Ексцерптите от Паноплия Догматика в Загребския сборник на Владислав Граматик от 1469 г.
Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА
; Институт за български език – БАН, София
Sažetak
Статията се фокусира върху преводните ексцерпти от Паноплия Догматика на Евтимий Зигавин, XII в., в сборника на Владислав Граматик от 1469 г., известен още като Загребски сборник (HAZU, III a 47, 740r–752r). Става въпрос за следните две текстови единици: 1. Въвеждащ енкомион, стихове за похвала към император Алексий Комнин (1081–1118), съставен от самия Евтимий Зигавин; 2. Предговора, или Пролога, към труда на Зигавин. И двата текста се публикуват наборно като комплекс за първи път. Авторката формулира хипотеза защо тези текстове са включени в сборника и в какви текстови връзки се намират с аналогичните текстове в преписите на пълния славянски превод на Първата книга от Паноплия Догматика, а именно: HM.SMS 186 – препис от XVI от Хилендарския манастир на Атон; III c 16 – препис от колекцията на А. Миханович в HAZU, също датиран от XVI в. Сравнението между тях позволява да се поддържа мнението, че Владислав Граматик е бил добре запознат с антиеретическия компендиум на Зигавин и че целенасочено е избрал такива текстови единици, които възпроизвеждат важни аспекти от универсалния модел на средновековното православно общество, симбиозата между политическата власт, литературата и културата, между владетеля и Православието. И двата текста от сборника от 1469 г. са тематически свързани с основната идея на пространната преписваческа бележка на дяк Владислав в края на ръкопис III a 47, известна още като Послание на книжовника към Димитър Кантакузин, поръчител на сборника. Друг извод от езиково естество е този, че двата ексцерпта от Паноплията, преписани от Владислав Граматик, са в различна текстова редакция в сравнение с поместеното в пълните славянски преписи на Паноплията. Авторката посочва важността на ексцерптите в Загребския сборник за възстановяване на археографското досие на Паноплия Догматика в славянската традиция, както и за отговорите на редица дискусионни въпроси къде, кога и от кого е осъществен нейният пълен славянски превод. Тясната връзка с ортодоксията и ортопраксията на атонското монашеско братство е твърде вероятният двигател за продължителното разпространение и преписване на този фундаментален текст, особено след 1453 г., когато Православието, повече от всякога, се нуждае от догматическите основи на своята идентичност.
Ključne riječi
енкомиони; Паноплия Догматика; старославянска традиция; Владислав Граматик; Атон
Hrčak ID:
218279
URI
Datum izdavanja:
31.12.2018.
Posjeta: 1.587 *